Моят свят

„Моят свят не е твоя, искам сам да вървя.

И с риск да пропадна, поне за миг да полетя”

Моят свят е безкрайна пътека с хиляди разклонения. Всеки води до различен изход и всеки рано или късно ме извежда на кръстопът. От решенията, които взимам, се чертае и картата на моя живот. Моят свят е всичко онова, за което мечтая, за което говоря, за което бленувам. Моят свят е онази комбинация от вътрешното ми аз и външото му изражение, чрез която се опитвам да намеря хармонията във водите на така небалансираната реалност.

Говорят, че светът бил огромен. Че човекът е само песъчинка в едно от безбрежните му морета...

 Любен Дилов-баща беше казал: “Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му”. И, стремейки се да не се загубим в тези безбрежни океани, ние, мечтаейки, строим своите кораби-светове, с които се носим по вълните на живота, в стремежа да не се удавим в заобикалящото ни ежедневие. Един малката си лодчица, втори с яхта или гемия, а някои с тримачтов кораб с весла, движени от хората в трюма. Но докато някои управляват едноместното си салче с уменията на опитен моряк, други се люшкат от морска болест на огромните плавателни съдове, падат и удрят коленете и главите си в острите ъгли на своето собствено въображение, докато някой друг води светът им към подводните скали.

Някои хора са с широко затварени за реалността очи. Колкото и да смятат, че се стараят да излязат от малкото си удобно кътче, в което се гушат, те се вкопават все по-дълбоко. Ограждат се със стени и тавани, кой от кой по-красив и умело изрисуван. Оцветен в синьо, за да прилича на небето, на зелени карета, за да напомня тревата и разлистните дървета, но по същество двуизмерен, като картонен декор. И гледайки го, те се усмихват, щасливи в своя малък свят.

Други пък хукват да разширяват кръгозора си, без конкретна цел и посока, със светлата идея „да се развиват”. Защото когато нямаш крайна цел, никога не можеш да кажеш, че си се изгубил. И в стремежа си да покажат че не се боят от неизвестното, единствено страха да се отклонят от утъпканите пътеки, показва уплашената си гримаса. Безкрайно радостни, когато открият нещо ново, те не забелязват че повечето около тях вече го знаят. Още по-учудени, когато разберат че не са първите с подобно разкритие, но доволни, че пак има кой да ги въведе в новото. И те, както всички други постигат малките си победи ден след ден. Щастливи в своя свят.

Има и хора, които просто не знаят какво да правят с живота си, с времето, със себе си. Винаги в очакване някой да им сподели „опита” си, да им „покаже” как е „правилно” да живеят. И когато са изпълнили всички съвети точка по точка, те са горди от себе си, че са успели - ето сега вече със сигурност ще бъдат щастливи! В „своя свят”.

Управлявам сама своята лодка, измечтавам сама дървената й пейка и възкривата мачта в нея. И я намирам за прекрасна.

А когато се изкуша да я изоставя на случайни ветрове, тя сам ми напомня че съм загубила време и посока... И заедно намираме отново южния вятър. Стъпила в моята лодка - свят.